За първи път пиша на място като това, а именно блог пространство!

Причината е, че през последните 8 години натрупах доста опит в какво ли не, но най-вече в правенето на кариера, раждането и отглеждането на деца, ходенето по психиатри, психотерапевт и пиенето на антидепресанти.

Тъй като смея да твърдя, че имам доста опит с паническите атаки, нервните кризи, чуствата и усещанията, свързани с това, исках да помагам на хора, които са в подобни ситуации. Професионалистите, с които работя (по-скоро те работят с мен), ми казаха, че в БГ сме толкова далеч от съвместни разговори, групи и т.н, че изобщо не е ок да си правя труда.
Не искам да се отказам и търся начин.

Всичко започна след като претърпях операция по спешност в Пирогов. Тогава докторът, нощна смяна ми каза, че ако не съм отишла на време съм щяла да умра...силни думи.
Операцията мина, възстанових се, физически да, НО, започнаха непознати за мен усещания. Всеки път, когато нещо ме заболеше, макар и минимално, мислех, че ще умра и директно тичах в Пирогов. Изследвания, доктори-всякакви. Заболеше ли ме глава-инсулт. Заболеше ли ме нещо друго - инфаркт!!! Не знаете колко е страшно. Задух, сърцебиене, усещане за безисходица.

След ходенето по доктори, мента, глог и валериан, валидоли, диазепами, стана ясно, че не съм за подобни заведения, а за психиатър. Много страшно ми звучеше, но истината е, че спрях да живея, постоянно се страхувах "да не ми стане нещо", не можех да работя, живеех сама. АД. 

Отидох на психиатър (не от първия път уцелих правилният) и диагнозата беше панически страх/страхова невроза/хипохондрия/паника. Последва лечение и добри резултати. 

Сега съм добре, имам 2 деца, добър съпруг, работя и живота си тече.

Запомних, щастието обича тишината.

Бих искала да продължа да пиша, но ако има интерес към темата?